28 jun 2018, 22:06

Листец от здравец

  Poesía
1.2K 0 1

Листец от здравец в дневника  намерих…

и той ще чака чак до есента…

Да, здравец пак ще има по реверите,

дочакал на децата песента,

но този стрък сред страниците сгушен

със мене бе през цялата година…

Аз в шумоленето му днес се вслушвам

и  сякаш чувам: Колко време мина?

 

Ще го запазя докато отново

звънецът свика детски смях във двора

и тропотът на детски стъпки нови

пак закънти из тези коридори

А дотогава този стрък изсъхнал

сред страниците нека си почива

Той все така увереност ми вдъхва.

И ми помага да се преоткривам…

 

 

 

Георги Ванчев

Юни, 2018

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...