19 oct 2011, 11:32

Листопад

654 0 4

„Листопад“

 

по Решат Нури Гюнтекин

 

Болезнено реална -

в плен на онзи миг.

Сълзи несподелени...

глухо шепнат стих.

Изгубена и дръзка,

и смела, но сама,

вихрушка разпилява

  спомен от мечта.

Болка днес докосва

всички сетива.

В пламъка догарят

отломки от нощта.

Бягството е изход

само от света,

но къде ли ще се скриеш

от своята съдба?

Болезнено греховна

е вече любовта.

Завист и обида

вледеняват в миг кръвта.

 В къща без усмивки

няма и искрица.

А болката пулсира

в удар от плесница.

Щастие ли просиш

в празните надежди,

 или пак ще се преструваш,

кротко сключил вежди?

 Мечтата ти погреба

всеки миг от вечността,

но присъда от решетки

заключи днес страстта!

 

 

17.02.2010 година.

Шумен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Върбева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ви благодаря за подкрепата. Ще се боря да пиша по- весели стихотворения.
  • Красиво е, а е толкова тъжно... Усетих! Поздрав, велеколепен стих!!
  • Тъжно е, защото и светът понякога е тъжен. Обичаме, мразим, погубваме, просим, а накрая пак търсим. И защо... и ние не знам.
  • Много тъжно...не губи надежда!Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...