19.10.2011 г., 11:32

Листопад

651 0 4

„Листопад“

 

по Решат Нури Гюнтекин

 

Болезнено реална -

в плен на онзи миг.

Сълзи несподелени...

глухо шепнат стих.

Изгубена и дръзка,

и смела, но сама,

вихрушка разпилява

  спомен от мечта.

Болка днес докосва

всички сетива.

В пламъка догарят

отломки от нощта.

Бягството е изход

само от света,

но къде ли ще се скриеш

от своята съдба?

Болезнено греховна

е вече любовта.

Завист и обида

вледеняват в миг кръвта.

 В къща без усмивки

няма и искрица.

А болката пулсира

в удар от плесница.

Щастие ли просиш

в празните надежди,

 или пак ще се преструваш,

кротко сключил вежди?

 Мечтата ти погреба

всеки миг от вечността,

но присъда от решетки

заключи днес страстта!

 

 

17.02.2010 година.

Шумен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ви благодаря за подкрепата. Ще се боря да пиша по- весели стихотворения.
  • Красиво е, а е толкова тъжно... Усетих! Поздрав, велеколепен стих!!
  • Тъжно е, защото и светът понякога е тъжен. Обичаме, мразим, погубваме, просим, а накрая пак търсим. И защо... и ние не знам.
  • Много тъжно...не губи надежда!Поздрав!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...