4 nov 2020, 13:36

Листопад

  Poesía » Otra
440 1 1

 

В сезона на разделите,

останали без дъх, листа отронени

политат тръпнейки надолу,

кръжат около дървото извисено.

Как лесно  се пречупи дръжката,

която здраво ги държеше зелени

в гъстата боя на хлорофила,

спояваше ги със дървото.

Отлитат листата-птици

и полетът им към земята

е кратък и е вечен.

Срязана е пъпната им връв,

дървото ги освобождава

от своя плен

и нежно  ги предава

в невидимите длани

на земното привличане.

Пътуват към земята

след лятото, в което

жадно пиеха лазура.

Издигаха се соковете земни

с могъщи тласъци към тях.

Но днес обречени

ще паднат ничком долу

и дълго ще целуват те земята,

а после от предателството на дървото

ще изтлеят нежните им багри

и светлината им

във кал ще се превърне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...