4.11.2020 г., 13:36

Листопад

439 1 1

 

В сезона на разделите,

останали без дъх, листа отронени

политат тръпнейки надолу,

кръжат около дървото извисено.

Как лесно  се пречупи дръжката,

която здраво ги държеше зелени

в гъстата боя на хлорофила,

спояваше ги със дървото.

Отлитат листата-птици

и полетът им към земята

е кратък и е вечен.

Срязана е пъпната им връв,

дървото ги освобождава

от своя плен

и нежно  ги предава

в невидимите длани

на земното привличане.

Пътуват към земята

след лятото, в което

жадно пиеха лазура.

Издигаха се соковете земни

с могъщи тласъци към тях.

Но днес обречени

ще паднат ничком долу

и дълго ще целуват те земята,

а после от предателството на дървото

ще изтлеят нежните им багри

и светлината им

във кал ще се превърне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...