В сезона на разделите,
останали без дъх, листа отронени
политат тръпнейки надолу,
кръжат около дървото извисено.
Как лесно се пречупи дръжката,
която здраво ги държеше зелени
в гъстата боя на хлорофила,
спояваше ги със дървото.
Отлитат листата-птици
и полетът им към земята
е кратък и е вечен.
Срязана е пъпната им връв,
дървото ги освобождава
от своя плен
и нежно ги предава
в невидимите длани
на земното привличане.
Пътуват към земята
след лятото, в което
жадно пиеха лазура.
Издигаха се соковете земни
с могъщи тласъци към тях.
Но днес обречени
ще паднат ничком долу
и дълго ще целуват те земята,
а после от предателството на дървото
ще изтлеят нежните им багри
и светлината им
във кал ще се превърне.
© Boyana Всички права запазени