А тези жълти, жълти листопади,
покрили снощи тихият ни праг,
са всъщност ранните ни снегопади -
за многото години ясен знак.
Сънуваме си лятото горещо -
горещо става и на всеки сън.
Настъпва есента ни бавно, вещо...
А как красиво всичко е навън!
А пък в съня на лятото зелено
пораства бялата ни планина.
И там в полето - с угар разделено,
нахлува млечна крехка тишина.
И в есенните дни - така мъгливи,
кафявото ни време отлетя.
А в ранните ни утрини сънливи
горят накуп умрелите листа.
И ято птици бързо прелетяват
над тялото на тънък парещ дим.
Смълчани улиците опустяват,
а ние все към зимата вървим...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Жела Веи хубави дни през уикенда!Поздрави от мен!