7 авг. 2014 г., 13:56

Листопади за двама

433 0 4

А тези жълти, жълти листопади,

покрили снощи тихият ни праг,

са всъщност ранните ни снегопади -

за многото години ясен знак.

 

Сънуваме си лятото горещо -

горещо става и на всеки сън.

Настъпва есента ни бавно, вещо...

А как красиво всичко е навън!

 

А пък в съня на лятото зелено

пораства бялата ни планина.

И там в полето - с угар разделено,

нахлува млечна крехка тишина.

 

И в есенните дни - така мъгливи,

кафявото ни време отлетя.

А в ранните ни утрини сънливи

горят накуп умрелите листа.

 

И ято птици бързо прелетяват

над тялото на тънък парещ дим.

Смълчани улиците опустяват,

а ние все към зимата вървим... 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....