without_a_definition (Мария Василева)
259 258
1 jun 2007, 13:41

Листосъщна 

  Poesía
520 0 3
 

 


   Празна стая, препълнена с хора и излишни думи.

   Пред старата къща с празната стая е пак слънчево.

   Зад къщата има несъществуващ тротоар и дете,

   и улица, асфалтирана с кални, прегазени листа.


   Детето може да вижда само светлина и е сляпо.

  Тишината на стаята едва се разтваря в тротоара.

  А в къщата все така тъгуват  усмихнати  млади хора.

  Още едно листо падна и детето този път го видя.


  Сбор от колко празноти е гледката пред мен?

  Колко пъти ослепявах в тъмнината наоколо?

  Коя е мерната единица за количеството кал?

 Ако знаех как, отдавна нямаше да съм листо.



© Мария Василева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??