Празна стая, препълнена с хора и излишни думи.
Пред старата къща с празната стая е пак слънчево.
Зад къщата има несъществуващ тротоар и дете,
и улица, асфалтирана с кални, прегазени листа.
Детето може да вижда само светлина и е сляпо.
Тишината на стаята едва се разтваря в тротоара.
А в къщата все така тъгуват усмихнати млади хора.
Още едно листо падна и детето този път го видя.
Сбор от колко празноти е гледката пред мен?
Колко пъти ослепявах в тъмнината наоколо?
Коя е мерната единица за количеството кал?
Ако знаех как, отдавна нямаше да съм листо.