without_a_definition (Мария Василева)
259 258
1.06.2007 г., 13:41 ч.

Листосъщна 

  Поезия
521 0 3
 

 


   Празна стая, препълнена с хора и излишни думи.

   Пред старата къща с празната стая е пак слънчево.

   Зад къщата има несъществуващ тротоар и дете,

   и улица, асфалтирана с кални, прегазени листа.


   Детето може да вижда само светлина и е сляпо.

  Тишината на стаята едва се разтваря в тротоара.

  А в къщата все така тъгуват  усмихнати  млади хора.

  Още едно листо падна и детето този път го видя.


  Сбор от колко празноти е гледката пред мен?

  Колко пъти ослепявах в тъмнината наоколо?

  Коя е мерната единица за количеството кал?

 Ако знаех как, отдавна нямаше да съм листо.



© Мария Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??