27 oct 2010, 20:02

Логика

805 1 4

 

 

Белези в душата -

тръни във полето.

Вятър във листата -

есен във сърцето.

Бяга и не спира

вечната ми жажда -

тебе да обичам,

а себе си намразвам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жулиета Великова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хм, няма такава
  • Каква логика... в любовта няма такава...
    Ама и и аз ще кажа като Вилдан... за сопата, де...

    Много ми хареса!!!
  • Кажи на лирическата да не се намразва, че ей сега ще грабна сопата!
  • Харесва ми простотата на изказа. Финалният ред заслужава да бъде по-ритмичен с останалите.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....