27 окт. 2010 г., 20:02

Логика

808 1 4

 

 

Белези в душата -

тръни във полето.

Вятър във листата -

есен във сърцето.

Бяга и не спира

вечната ми жажда -

тебе да обичам,

а себе си намразвам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хм, няма такава
  • Каква логика... в любовта няма такава...
    Ама и и аз ще кажа като Вилдан... за сопата, де...

    Много ми хареса!!!
  • Кажи на лирическата да не се намразва, че ей сега ще грабна сопата!
  • Харесва ми простотата на изказа. Финалният ред заслужава да бъде по-ритмичен с останалите.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...