21 abr 2025, 19:28

Лолита

  Poesía
425 10 7

Танцува своя транс извита,
в завоя скришен на нощта,
невероятната Лолита -
гальовно тяло без душа.

Обича палаво да люби
от поза - Плачуща върба.
Възсяда остриета груби
на сладострастната съдба.

Достигнала до апогея,
надава своя сластен вик
в една любовна епопея
с поредния си "годеник".

От хиляди мъже желана,
жадува истинска любов.
Сънува я - ФатА Моргана -
оазис в този свят суров.

Оставила сърце разбито -
самО в любовния си кей,
танцува своя танц Лолита
пред следващия си трофей.
 



https://www.youtube.com/watch?v=zfXBNQMj2SE

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какъв проницателен психологически портрет на този тип жени си направил, Младене, в една майсторски изваяна поетична форма!
  • Ех,Лолита,ти любов тъй жадувано открита палиш огън и гориш всеки който доближиш!Христос Воскресе,Приятелю!Поздрави!
  • Много камъни хвърляме, без да знаем къде е болката на танцуващия. Напомни ми един разказ на Буковски. Поздравления, Младен!
  • Христос Воскресе!
    Благодаря на всички подкрепили този стих.
    Приятно съм изненадан, че все още има читатели и колеги в този сайт, които ценят поезията.
  • Силен стих!🙂 Въздействащ! Браво!
    Определено ми наподобява на инкуба ( същество от нисш астрал,хранещо се с енергия)! Пази Боже, но ги има!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...