31 ene 2024, 6:55

Лорд Джон и просякът

  Poesía
1.3K 5 22

Излиза Лорда Джон от Клуба

захапал пурата – пиян

и гледа просяк на бордюра

окаян е протегнал длан.

 

И милостиня - без да чака,

за първи път през този век

предложил Лорда на бедняка

със щедрост на пиян човек.

 

„Вземи от мене таз банкнота,

дебела пура си купи

за да забравиш, че живота

е само пушек и мъгли!“

 

„Прости ми, Лорде, но не пуша,

че имам болни дробове́

палто ми дай за да се сгуша

от есенните ветрове.“

 

„Вземи тогава десет лири,

бутилка вино си купи,

то ще те стопли и подсили

за да забравиш кой си ти!“

 

„Не пия вече – нямам сила,

ни черен дроб, ни здрав стомах,

мизерията е изтрила

и малкото, което бях.“

 

„Не искаш десет, о, тогава

аз ти предлагам петдесет,

едничка радост ти остава

бардакът да ти донесе!“

 

„Дори и там не мога, Лорде,

от недохранване уви

за секс когато време дойде

и мъжкото у мен … виси.“

 

„Тогава дръж хиляда лири

във замъка ми отиди,

държа жена ми да те види

и тези думи й кажи:

 

„Привет, Милейди, в свойта милост

изпраща ме сам Лорда Джон,

потънал в болести и низост

пред вас да се явя с поклон.

 

Сама да видите - на живо

какво мъжът е без порок,

макар и доста некрасиво

за вас да бъда аз урок.

 

Ако не пуши, нито пие

и не заглежда и жена,

мъжът изглежда тъй, а вие

нали не искате това?““

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

9 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...