Лорд Джон и просякът
Излиза Лорда Джон от Клуба
захапал пурата – пиян
и гледа просяк на бордюра
окаян е протегнал длан.
И милостиня - без да чака,
за първи път през този век
предложил Лорда на бедняка
със щедрост на пиян човек.
„Вземи от мене таз банкнота,
дебела пура си купи
за да забравиш, че живота
е само пушек и мъгли!“
„Прости ми, Лорде, но не пуша,
че имам болни дробове́
палто ми дай за да се сгуша
от есенните ветрове.“
„Вземи тогава десет лири,
бутилка вино си купи,
то ще те стопли и подсили
за да забравиш кой си ти!“
„Не пия вече – нямам сила,
ни черен дроб, ни здрав стомах,
мизерията е изтрила
и малкото, което бях.“
„Не искаш десет, о, тогава
аз ти предлагам петдесет,
едничка радост ти остава
бардакът да ти донесе!“
„Дори и там не мога, Лорде,
от недохранване уви
за секс когато време дойде
и мъжкото у мен … виси.“
„Тогава дръж хиляда лири
във замъка ми отиди,
държа жена ми да те види
и тези думи й кажи:
„Привет, Милейди, в свойта милост
изпраща ме сам Лорда Джон,
потънал в болести и низост
пред вас да се явя с поклон.
Сама да видите - на живо
какво мъжът е без порок,
макар и доста некрасиво
за вас да бъда аз урок.
Ако не пуши, нито пие
и не заглежда и жена,
мъжът изглежда тъй, а вие
нали не искате това?““
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Банков Всички права запазени
