11 may 2008, 8:14

Лошото в мен

  Poesía
976 0 6

Лошото в мен

 

... тишина, спокойствие...

... и мисъл кратка...

... поглед безкраен..
 
... бездна, загадка...

... любов жалка, ненужна...

... без чувства, без свян и вина...

... живот на ръба...

... мистерия
, лудост...

... усмивка детска, невинна, игрива...

... душа грешна и сива...

... кожа бледа, кадифе...

... ти си ангел без криле...

... всичко лошо в мен...

... ден дъждовен...

... Слънце...

... песен...

... страх...

... ти си сладък грях...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ем..аз нз на кой е посветено,ама е хубаво
  • Какво искаш да чуеш, че е писано за теб ли? Ами не е.
  • Може и да не съм писала за конкретен човек
  • Не знам защо, но обичам многоточията За мен те са неизказани думи, а стихът е нещо като описание на близък човек Всяко мнение за мен е важно. Мерси за коментарите!
  • Многоточията си ги сложила за да са нещо като "ограда"... Нещо като ограждане на душата ти... Или се лъжа ?
    Стихът ти е едно откровение...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...