11.05.2008 г., 8:14

Лошото в мен

970 0 6

Лошото в мен

 

... тишина, спокойствие...

... и мисъл кратка...

... поглед безкраен..
 
... бездна, загадка...

... любов жалка, ненужна...

... без чувства, без свян и вина...

... живот на ръба...

... мистерия
, лудост...

... усмивка детска, невинна, игрива...

... душа грешна и сива...

... кожа бледа, кадифе...

... ти си ангел без криле...

... всичко лошо в мен...

... ден дъждовен...

... Слънце...

... песен...

... страх...

... ти си сладък грях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ем..аз нз на кой е посветено,ама е хубаво
  • Какво искаш да чуеш, че е писано за теб ли? Ами не е.
  • Може и да не съм писала за конкретен човек
  • Не знам защо, но обичам многоточията За мен те са неизказани думи, а стихът е нещо като описание на близък човек Всяко мнение за мен е важно. Мерси за коментарите!
  • Многоточията си ги сложила за да са нещо като "ограда"... Нещо като ограждане на душата ти... Или се лъжа ?
    Стихът ти е едно откровение...

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...