Омръзна ми да съм поет,
откак се помня пиша за любов!
На няколко жени съм дал обет,
но дали тогава бях готов?

Готов съм да ти дам и малкото,
да смачкам листите във коша,
в ръцете си да сграбча тебе - цялата,
нищо, че понякога си лоша!

Лоша с мен си и неукротима,
като стихия - буйна, придойде,
от Дявол сякаш обладана,
и мен Лукавият да прокълне!

Проклет да съм! От Господа избягал,
такава омагьосваща те търсих,
душата често ми напуска тялото,
от смъртен грях да се прекръсти!

Прекръстих се пред моята икона,
на грешница не бях се молил досега,
от всеки рай навярно ще ни гонят,
във ада ще отидем след смъртта.