Feb 13, 2013, 2:54 PM

Love (Untamed)

  Poetry » Love
901 1 0

Омръзна ми да съм поет,
откак се помня пиша за любов!
На няколко жени съм дал обет,
но дали тогава бях готов?

Готов съм да ти дам и малкото,
да смачкам листите във коша,
в ръцете си да сграбча тебе - цялата,
нищо, че понякога си лоша!

Лоша с мен си и неукротима,
като стихия - буйна, придойде,
от Дявол сякаш обладана,
и мен Лукавият да прокълне!

Проклет да съм! От Господа избягал,
такава омагьосваща те търсих,
душата често ми напуска тялото,
от смъртен грях да се прекръсти!

Прекръстих се пред моята икона,
на грешница не бях се молил досега,
от всеки рай навярно ще ни гонят,
във ада ще отидем след смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...