14 jun 2009, 19:34

Ловец на сънища

  Poesía
2.5K 0 18

Къде са ти цветните сънища?
Времето сякаш заспало е...
Свито по хълбок във ъгъла,
сляпо за час... оглушало.

Сънува безчет обещания
за нежности, обич и грях -
в крехък кристал от желания
разплискан момичешки смях.

Времето спи и бълнува 
твоите стари любови...
всяка по своему хубава,
всяка първична и нова...

През миглите - нежна решетка 
със пръсти - ваятели в танц,
изплита от спомени клетка -
видения в бавен каданс.

В капани за сънища сложен,
улавя то твоите мечти...
По бръчките му- коловози,
изтичат измамени дни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Дениса! Наистина, майсторски си го написала. Намерила си изключително оригинални поетически изразни средства: "Времето сякаш заспало е, свито по хълбок във ъгъла...", "Времето спи и бълнува...". Стихотворението ти е съвършено, стилът, изящен и поетичен, чувството - дълбоко и искрено. Мъдрост, зрялост, уравновесен реализъм се долавят през болката, мъката, самотата, наранената чувствителност, мечтата за обич, копнежа за взаимност. Но сънищата са за съжаление само черно-бели. Красиво стихотворение! Подейства ми истински! Поздрав!
  • Поздрав за прекрасния стих!
  • Благодаря!
  • Не преставаш да ме очароваш, Денисса.Поздравявам те!
  • Привет,izibell - И аз се зарадвах ,когато видях колко много от моите приятели (и техни приятели) са в сайта!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...