Jun 14, 2009, 7:34 PM

Ловец на сънища

  Poetry
2.5K 0 18

Къде са ти цветните сънища?
Времето сякаш заспало е...
Свито по хълбок във ъгъла,
сляпо за час... оглушало.

Сънува безчет обещания
за нежности, обич и грях -
в крехък кристал от желания
разплискан момичешки смях.

Времето спи и бълнува 
твоите стари любови...
всяка по своему хубава,
всяка първична и нова...

През миглите - нежна решетка 
със пръсти - ваятели в танц,
изплита от спомени клетка -
видения в бавен каданс.

В капани за сънища сложен,
улавя то твоите мечти...
По бръчките му- коловози,
изтичат измамени дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дениса Деливерска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Дениса! Наистина, майсторски си го написала. Намерила си изключително оригинални поетически изразни средства: "Времето сякаш заспало е, свито по хълбок във ъгъла...", "Времето спи и бълнува...". Стихотворението ти е съвършено, стилът, изящен и поетичен, чувството - дълбоко и искрено. Мъдрост, зрялост, уравновесен реализъм се долавят през болката, мъката, самотата, наранената чувствителност, мечтата за обич, копнежа за взаимност. Но сънищата са за съжаление само черно-бели. Красиво стихотворение! Подейства ми истински! Поздрав!
  • Поздрав за прекрасния стих!
  • Благодаря!
  • Не преставаш да ме очароваш, Денисса.Поздравявам те!
  • Привет,izibell - И аз се зарадвах ,когато видях колко много от моите приятели (и техни приятели) са в сайта!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...