Подрязах си косите, не лозята -
от дядовото лозе няма помен.
Преливам от винò то по земята
и капе като кървав лист отронен.
Не вярвам във случайните неща -
преплетоха се вино, обич, мъка...
и всеки дъх от тях ми завеща
наместо чеиз - по половин поука.
Ще събера и другите половини
от някоя пияна с чувства дата,
а дотогава - ще поливам с рими
на светлото небе горе... лозята. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse