Подрязах си косите, не лозята -
от дядовото лозе няма помен.
Преливам от винò то по земята
и капе като кървав лист отронен.

Не вярвам във случайните неща -
преплетоха се вино, обич, мъка...
и всеки дъх от тях ми завеща
наместо чеиз - по половин поука.

Ще събера и другите половини
от някоя пияна с чувства дата,
а дотогава - ще поливам с рими
на светлото небе горе... лозята.

Ще благославям тихо любовта ми
към всичко в тоя свят непредвидим,
с нaдежда ще лекувам пресни рани
и ще превръщам болката във дим.

Отпивам от горчивото винò...
Наздраве! За сърцата ни! Ония,
обичащи и в зло, и във добро!...
Дордето им е писано да бият.

Павлина Соколова