14.02.2015 г., 21:26 ч.

Лозята ще заплачат на Задушница 

  Поезия » Друга
571 1 1

Подрязах си косите, не лозята -
от дядовото лозе няма помен.
Преливам от винò то по земята
и капе като кървав лист отронен.

 

Не вярвам във случайните неща -
преплетоха се вино, обич, мъка...
и всеки дъх от тях ми завеща
наместо чеиз - по половин поука.

 

Ще събера и другите половини
от някоя пияна с чувства дата,
а дотогава - ще поливам с рими
на светлото небе горе... лозята.

 

Ще благославям тихо любовта ми
към всичко в тоя свят непредвидим,
с нaдежда ще лекувам пресни рани
и ще превръщам болката във дим.

 

Отпивам от горчивото винò...
Наздраве! За сърцата ни! Ония,
обичащи и в зло, и във добро!...
Дордето им е писано да бият.

 

Павлина Соколова

 

 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??