Луда пролет
Преминали сме през какво ли не,
но пак ръцете си преплетени държим.
Разперили сме заедно криле
и неразделни все напред летим.
Не са ни спрели нито думи, нито хора,
ни собствените ни безумни грехове.
За нас все тъй синее чист простора,
незнаещ що е да сковат го ледове.
В сърцата ни е вечна, луда пролет -
бушуват бури, страсти и мечти.
Ту хлад възпира волния ни полет,
ту ярко слънце гали ни с лъчи.
На Пролетта обречени сме двама -
тя наша кръстница е, наша орисия.
Тя някога ръката твоя хвана,
подаде ми я, шепнейки: "Вземи я!".
Във шепота ù вслушах се тогава
и сграбчих Любовта в прегръдка нежна,
та и до днес Тя все си е такава -
вълнуваща, красива и безбрежна.
И нека винаги за нас да бъде Пролет!
Да бъде всеки ден едно начало ново!
И край да няма волния ни полет!
И да се влюбваме един във друг отново и отново!
Таня Николаева, 11.04.2011 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Николаева Todos los derechos reservados
