Преминали сме през какво ли не,
но пак ръцете си преплетени държим.
Разперили сме заедно криле
и неразделни все напред летим.
Не са ни спрели нито думи, нито хора,
ни собствените ни безумни грехове.
За нас все тъй синее чист простора,
незнаещ що е да сковат го ледове.
В сърцата ни е вечна, луда пролет -
бушуват бури, страсти и мечти.
Ту хлад възпира волния ни полет,
ту ярко слънце гали ни с лъчи. ...