13 feb 2023, 21:05  

Луда севда̀

1.9K 7 16

Снажен момък – канара̀,

на мегдана, на седянка

мярна гиздава мома

със снага като фиданка.

Натъкмена с бял фуста̀н

и на нея златни па̀фти,

като лъч е днес изгрял,

да събира жадни ласки.

А ергенът - горд карта̀л

над хорото дух издигна,

на крилете си събрал

целия мера̀к отприщен.

И подхвърли той ниша̀н -

китка здравец към момата

/от пенджѐра му обран/,

та я хвана за ръката.

Пламна лудата севда̀.

Рипнаха сърца за сглѐда.

Бог положи им дамга̀,

що в живота да ги следва

 

Снажен - строен

Канара̀ - скала

Мегдан – селски площад

Седянка -  вечерно събиране, на което се избират бъдещите съпрузи

Мярна - забеляза

Гиздава – хубаво облечена, напета

Мома – неомъжена жена

Снага – тяло

Фиданка – младо, плодно дръвче

Натъкмена – нагласена, наконтена

Фуста̀н – тънък сукман

Па̀фти - украсени метални токи за колани, накити 

Ласки – милувки

Ерген – неженен мъж

Карта̀л - орел

Мера̀к - желание

Нишан – знак, дар

Китка – букет

Пенджѐра - прозорец

Рипнаха – скочиха

Севда̀, – копнеж, любов

Сглѐда – избор

Дамга̀ - печат

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...