17 jun 2015, 15:06

Лудите дали са луди?

  Poesía
1.2K 0 9

Превърна се "светлото бъдеще"

в пенсийка малка и жалка.

Живеем само във сънища.

Събуждаме се за малко...

 

да си платим сметките

и истината да издишаме,

да си погалим решетките

и да се лъжем, че има смисъл,

 

че живеем в нормална държава,

управлявана от ненормалници,

че още ни храни славата,

че сме сити, а всъщност сме гладни...

 

О, минало забравимо,

с незабравими сметки.

О, бъдеще непоносимо,

на Свободата с решетките...

 

Срам са за наш'та история

управниците самозабравени,

мислещи не за хората,

а как джоба им да изпразнят...

 

Сънуваме, че живеем.

Реални са само миражите!

Лудите? Дали са луди?

Нормални ли са нормалните?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!
  • !
  • „Лудите, лудите, те да са живи!” Може пък точно те да променят нещо...
  • Мисля, че задаваш съвсем основателни въпроси, защото ценностите май си смениха местата.
    А това, че има такива дето се правят на луди, за да живеят по-добре на гърба на други, е отделен въпрос.
    Поздравявам те!
  • "Свестните у нас считат за луди,
    глупецът вредом всеки почита:
    "Богат е", казва, пък го не пита
    колко е души изгорил живи,
    сироти колко той е ограбил
    и пред олтарят бога измамил
    с молитви, с клетви, с думи лъжливи."

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...