Луднал от вдъхновение
Горкият Киро, вчера взе че полудя
- не че беше читав по-преди...
нещо в него сякаш бурно прекипя
и вижте в стиховете си какво реди.
Любовта бе едничката му тема,
за нея пя през трезвите си дни,
в нощите с чашата сърца превзема
и накрая май сметката накуп плати.
О, аз ще те открия моя сърцекрила,
в зората виждам твоя нежен лик.
Жена ми къде ли парите си е свила,
и защо е черен само десният чепик.
Във този свят съм бродник вечен
към свещения олтар на нашата любов.
А-а! Днеска хляба е съвсем препечен...
и пак тази гнусна манджа със картоф.
Дълго ще те милвам през синия воал
на полудяла от страст и лято луна.
Снощи някой пак до шия ме е опикал...
сам съм се натряскал, казва моята жена.
Смъртта над любовта ни няма власт
от водопадна светлина ще те извая.
Нямам цигари, а пламнах от страст,
- вересия за жената... дано не узнае.
За любовта без изпепеляващия плам,
стихове фалшиви не бива да редиш,
от чужд и собствен опит вече знам,
двойна сметка ще трябва да платиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Запрян Колев Todos los derechos reservados
