Jun 29, 2014, 7:34 PM

Луднал от вдъхновение 

  Poetry » Humour
664 0 3

Горкият Киро, вчера взе че полудя

- не че беше читав по-преди...

нещо в него сякаш бурно прекипя 

и вижте в стиховете си какво реди.

 

Любовта бе едничката му тема,

за нея пя през трезвите си дни,

в нощите с чашата сърца превзема

и накрая май сметката накуп плати.

 

О, аз ще те открия моя сърцекрила,

в зората виждам твоя нежен лик.

Жена ми къде ли парите си е свила,

и защо е черен само десният чепик.

 

Във този свят съм бродник вечен

към свещения олтар на нашата любов.

А-а! Днеска хляба е съвсем препечен...

и пак тази гнусна манджа със картоф.

 

Дълго ще те милвам през синия воал 

на полудяла от страст и лято луна.

Снощи някой пак до шия ме е опикал...

сам съм се натряскал, казва моята жена.

 

Смъртта над любовта ни няма власт

от водопадна светлина ще те извая.

Нямам цигари, а пламнах от страст,

- вересия за жената... дано не узнае.

 

За любовта без изпепеляващия плам,

стихове фалшиви не бива да  редиш,

от чужд и собствен опит вече знам,

двойна сметка ще трябва да платиш.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??