28 sept 2004, 22:04

Лудост

  Poesía
1.5K 0 0
Очите ти изгарят ме,когато
погледа ти нежен спре се върху мен.
Ръцете ти изгарят ме,когато
допирът от тях гори ме като въглен.
Устните ти подлудяват ме,когато
ме целуваш със огромна страст
и моето сърце със твоето е слято,
и любовта е жива в нас.
Със тебе мога всичко да забравя,
като огън любовта ти ме изгаря
няма нищо на земята,с което мога аз да те сравня.
Обичам те безумно-не се съмнявай никога в това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...