28 sept 2004, 22:04

Лудост

  Poesía
1.5K 0 0
Очите ти изгарят ме,когато
погледа ти нежен спре се върху мен.
Ръцете ти изгарят ме,когато
допирът от тях гори ме като въглен.
Устните ти подлудяват ме,когато
ме целуваш със огромна страст
и моето сърце със твоето е слято,
и любовта е жива в нас.
Със тебе мога всичко да забравя,
като огън любовта ти ме изгаря
няма нищо на земята,с което мога аз да те сравня.
Обичам те безумно-не се съмнявай никога в това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...