Лудост
(към мене си)
Утро!
Кървав изгрев без слънце.
Пясък.
Метален писък във зъбите.
Гълъби гледат обичащо...
Душата ми плаче от искане.
Жадувам за щастие!
Пламъци лумнали
изгарят сърцето ми.
Някой да вплита
пръсти в косите ми,
да целува очите и скулите...!
Да усещам как кръвта му
ме чака да бъда начало.
И потънала в изумрудена нега,
да покрия гърдите си
със сънно одеало.
А дланта ми,
усетила топлото
на слънцето, огряло лицето,
да го милвам и искам
силно, преситимо, моему!!
Лудост е!
Стъклени кончета,
счупени с трясък.
Вечер!
Залез без никакъв оттенък.
Изкривена от воайорство луна.
Моето Аз затваря вратата...
САМА!!!
Утро!
Кървав изгрев без слънце.
Пясък.
Метален писък във зъбите.
Гълъби гледат обичащо...
Душата ми плаче от искане.
Жадувам за щастие!
Пламъци лумнали
изгарят сърцето ми.
Някой да вплита
пръсти в косите ми,
да целува очите и скулите...!
Да усещам как кръвта му
ме чака да бъда начало.
И потънала в изумрудена нега,
да покрия гърдите си
със сънно одеало.
А дланта ми,
усетила топлото
на слънцето, огряло лицето,
да го милвам и искам
силно, преситимо, моему!!
Лудост е!
Стъклени кончета,
счупени с трясък.
Вечер!
Залез без никакъв оттенък.
Изкривена от воайорство луна.
Моето Аз затваря вратата...
САМА!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Женина Богданова Todos los derechos reservados
