(към мене си) Утро! Кървав изгрев без слънце. Пясък. Метален писък във зъбите. Гълъби гледат обичащо... Душата ми плаче от искане. Жадувам за щастие! Пламъци лумнали изгарят сърцето ми. Някой да вплита пръсти в косите ми, да целува очите и скулите...! Да усещам как кръвта му ме чака да бъда начало. И потънала в изумрудена нега, да покрия гърдите си със сънно одеало. А дланта ми, усетила топлото на слънцето, огряло лицето, да го милвам и искам силно, преситимо, моему!! Лудост е! Стъклени кончета, счупени с трясък. Вечер! Залез без никакъв оттенък. Изкривена от воайорство луна. Моето Аз затваря вратата... САМА!!!
Жалко , че съществуват толкова безстойностни коментари за толкова стойностно произведение!Ти определено създаваш изкуство!Но за жалост май доста малко хора го усмислят , а явно цялостната идея се свежда до теб и твоя талант/.../
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!