Лудост
(към мене си)
Утро!
Кървав изгрев без слънце.
Пясък.
Метален писък във зъбите.
Гълъби гледат обичащо...
Душата ми плаче от искане.
Жадувам за щастие!
Пламъци лумнали
изгарят сърцето ми.
Някой да вплита
пръсти в косите ми,
да целува очите и скулите...!
Да усещам как кръвта му
ме чака да бъда начало.
И потънала в изумрудена нега,
да покрия гърдите си
със сънно одеало.
А дланта ми,
усетила топлото
на слънцето, огряло лицето,
да го милвам и искам
силно, преситимо, моему!!
Лудост е!
Стъклени кончета,
счупени с трясък.
Вечер!
Залез без никакъв оттенък.
Изкривена от воайорство луна.
Моето Аз затваря вратата...
САМА!!!
Утро!
Кървав изгрев без слънце.
Пясък.
Метален писък във зъбите.
Гълъби гледат обичащо...
Душата ми плаче от искане.
Жадувам за щастие!
Пламъци лумнали
изгарят сърцето ми.
Някой да вплита
пръсти в косите ми,
да целува очите и скулите...!
Да усещам как кръвта му
ме чака да бъда начало.
И потънала в изумрудена нега,
да покрия гърдите си
със сънно одеало.
А дланта ми,
усетила топлото
на слънцето, огряло лицето,
да го милвам и искам
силно, преситимо, моему!!
Лудост е!
Стъклени кончета,
счупени с трясък.
Вечер!
Залез без никакъв оттенък.
Изкривена от воайорство луна.
Моето Аз затваря вратата...
САМА!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
