Jun 6, 2007, 9:32 PM

Лудост

  Poetry
1.7K 0 14
                                                    (към мене си)
Утро!
Кървав изгрев без слънце.
Пясък.
Метален писък във зъбите.
Гълъби гледат обичащо...
Душата ми плаче от искане.
Жадувам за щастие!
Пламъци лумнали
изгарят сърцето ми.
Някой да вплита
пръсти в косите ми,
да целува очите и скулите...!
Да усещам как кръвта му
ме чака да бъда начало.
И потънала в изумрудена нега,
да покрия гърдите си
със сънно одеало.
А дланта ми,
усетила топлото
на слънцето, огряло лицето,
да го милвам и искам
силно, преситимо, моему!!
Лудост е!
Стъклени кончета,
счупени с трясък.
Вечер!
Залез без никакъв оттенък.
Изкривена от воайорство луна.
Моето Аз затваря вратата...
САМА!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...