Стопява се ледът на тъмнината.
В тишината сляпа обезумява светлината…
Денят е безпристрастен в сивотата,
а нощта е озарена с немотата…
Пряма, сурова, идейна -
цяла в очакване като бездна.
Изпаднала в себе си противоречива,
скрита всред сенки мъгливи -
нощ безумна в отчаяние.
Трепет дневен като страдание.
Родена звезда в светлосенки небесни,
избухнала била от щастие…
Преди да умре в сладострастие.
И после Луната прогледна,
счупила обръча слънчев -
тя, венчала се с него, но не намерила
своята друга страна.
Тя искала да бъде вечна,
не видяла звездата и нейните разклонения.
Поела тя била по пътя,
била сама по пътя…
И вървяла Луната, сякаш била принцеса
и срещнала Луната кристален прозорец.
И мълвила му тя песни…
Докато ураган не отнесъл парчетата
и потънала в прах…
Не поела дъх, но жадувала сласт.
Нощ без ден и без приказка.
Луна без принц и без спътници.
Звезда сама сред звездите.
Денят неин - като експлозия,
а нощта - като тунел озарен.
И нямало шум посред песните,
и нямало песни в шума.
Бледи ризници плели невестите
за незнайната своя сестра.
© Криста Todos los derechos reservados