Jun 25, 2012, 1:42 PM

Луна

  Poetry » Other
1.2K 1 0

Стопява се ледът на тъмнината.

В тишината сляпа обезумява светлината…

Денят е безпристрастен в сивотата,

а нощта е озарена с немотата…

 

Пряма, сурова, идейна -

цяла в очакване като бездна.

Изпаднала в себе си противоречива,

скрита всред сенки мъгливи -

нощ безумна в отчаяние.

 

Трепет дневен като страдание.

Родена звезда в светлосенки небесни,

избухнала била от щастие…

Преди да умре в сладострастие.

 

И после Луната прогледна,

счупила обръча слънчев -

тя, венчала се с него, но не намерила

своята друга страна.

Тя искала да бъде вечна,

не видяла звездата и нейните разклонения.

 

Поела тя била по пътя,

била сама по пътя…

И вървяла Луната, сякаш била принцеса

и срещнала Луната кристален прозорец.

И мълвила му тя песни…

Докато ураган не отнесъл парчетата

и потънала в прах…

 

Не поела дъх, но жадувала сласт.

Нощ без ден и без приказка.

Луна без принц и без спътници.

Звезда сама сред звездите.

 

Денят неин - като експлозия,

а нощта - като тунел озарен.

И нямало шум посред песните,

и нямало песни в шума.

Бледи ризници плели невестите

за незнайната своя сестра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...