valia1771 (Ивон)
371 11660
7 jul 2013, 11:12

Лунапарк 

  Poesía » Otra
931 0 26

 

Зелените очи на пролетта

ме гледат през разлистените клони,

озъртам се за скрити чудеса,

деца край мене весело се гонят.

 

Мечтая за корона от цветя,

да завалят конфети и бонбони,

да махна както някога с ръка

от въртележката със кучето и коня.

 

На пейката с изрязани сърца

ме чака татко с вечното бомбе,

щастлив, че вече мога да летя

и ще ми купи захарно петле.

 

С последното виенско колело

замина в лунапарка на бащите,

в алеята на спомена едно

пораснало момиче тъжно скита.

 

© Ивон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??