Лунапарк
Зелените очи на пролетта
ме гледат през разлистените клони,
озъртам се за скрити чудеса,
деца край мене весело се гонят.
Мечтая за корона от цветя,
да завалят конфети и бонбони,
да махна както някога с ръка
от въртележката със кучето и коня.
На пейката с изрязани сърца
ме чака татко с вечното бомбе,
щастлив, че вече мога да летя
и ще ми купи захарно петле.
С последното виенско колело
замина в лунапарка на бащите,
в алеята на спомена едно
пораснало момиче тъжно скита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
