7.07.2013 г., 11:12 ч.

Лунапарк 

  Поезия » Друга
934 0 26

 

Зелените очи на пролетта

ме гледат през разлистените клони,

озъртам се за скрити чудеса,

деца край мене весело се гонят.

 

Мечтая за корона от цветя,

да завалят конфети и бонбони,

да махна както някога с ръка

от въртележката със кучето и коня.

 

На пейката с изрязани сърца

ме чака татко с вечното бомбе,

щастлив, че вече мога да летя

и ще ми купи захарно петле.

 

С последното виенско колело

замина в лунапарка на бащите,

в алеята на спомена едно

пораснало момиче тъжно скита.

 

© Ивон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??