21 ago 2009, 1:16

Луната

  Poesía
989 0 1

Тя е толкова красива
с нежната си белота.
Даже призрачна,
или пък малко сива
винаги е Там, с
усмивка леко крива.
Стои си на небето
ден и нощ,
а сякаш никой не вижда
нейната мощ.
Следи те от небето,
бди над твоите крачки.
А сутрин къпе красотата си
в морето.
Пазителка е тя на всички,
дори на твоите мисли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Арие Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Далечното изглежда примамливо,
    със неизвестните си светове!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...