21 ago 2009, 1:16

Луната 

  Poesía
647 0 1

Тя е толкова красива
с нежната си белота.
Даже призрачна,
или пък малко сива
винаги е Там, с
усмивка леко крива.
Стои си на небето
ден и нощ,
а сякаш никой не вижда
нейната мощ.
Следи те от небето,
бди над твоите крачки.
А сутрин къпе красотата си
в морето.
Пазителка е тя на всички,
дори на твоите мисли.

© Зорница Арие Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Далечното изглежда примамливо,
    със неизвестните си светове!
Propuestas
: ??:??