Тя е толкова красива
с нежната си белота.
Даже призрачна,
или пък малко сива
винаги е Там, с
усмивка леко крива.
Стои си на небето
ден и нощ,
а сякаш никой не вижда
нейната мощ.
Следи те от небето,
бди над твоите крачки.
А сутрин къпе красотата си
в морето.
Пазителка е тя на всички,
дори на твоите мисли.
© Зорница Арие All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
