Aug 21, 2009, 1:16 AM

Луната 

  Poetry
592 0 1

Тя е толкова красива
с нежната си белота.
Даже призрачна,
или пък малко сива
винаги е Там, с
усмивка леко крива.
Стои си на небето
ден и нощ,
а сякаш никой не вижда
нейната мощ.
Следи те от небето,
бди над твоите крачки.
А сутрин къпе красотата си
в морето.
Пазителка е тя на всички,
дори на твоите мисли.

© Зорница Арие All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Далечното изглежда примамливо,
    със неизвестните си светове!
Random works
: ??:??