Луната

21 авг. 2009 г., 01:16

Поэзия

646 0 1

Тя е толкова красива
с нежната си белота.
Даже призрачна,
или пък малко сива
винаги е Там, с
усмивка леко крива.
Стои си на небето
ден и нощ,
а сякаш никой не вижда
нейната мощ.
Следи те от небето,
бди над твоите крачки.
А сутрин къпе красотата си
в морето.
Пазителка е тя на всички,
дори на твоите мисли.

Луната

Свързани произведения

Комментарии

Предложения