27 ene 2013, 14:08

Луната и аз

2.6K 0 0

Луната пристъпва със сребърни сандали,

оставя капки звезди по небето.

Оглежда ликът си красив в морето.

И тихо пристава, за да научи тайните ни в небето.

 

Най-често поглежда в моя прозорец.

Отразява лицето си в моето.

Обича да мени цвета на очите ми

и да споделя с кометите, любовта ми скрита дълбоко в сърцето.

 

Луната ме милва с диамантени пръсти,

диша с мене аромата на нощните цветя.

Обича да плаче и да се смее нямо,

за любовта си несподелена към слънцето, тя ми е сестра.

 

Стоим си двете в безветрени нощи, с луната.

Пием по чаша вино, за да приласкаем съня.

Морето пее в краката ни тихо,

а ние дълбаем безжалостно в мечтите на любимия със скрити лица.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....