Луната и аз

Луната пристъпва със сребърни сандали,

оставя капки звезди по небето.

Оглежда ликът си красив в морето.

И тихо пристава, за да научи тайните ни в небето.

Най-често поглежда в моя прозорец.

Отразява лицето си в моето.

Обича да мени цвета на очите ми

и да споделя с кометите, любовта ми скрита дълбоко в сърцето.

Луната ме милва с диамантени пръсти,

диша с мене аромата на нощните цветя.

Обича да плаче и да се смее нямо,

за любовта си несподелена към слънцето, тя ми е сестра.

Стоим си двете в безветрени нощи, с луната.

Пием по чаша вино, за да приласкаем съня.

Морето пее в краката ни тихо,

а ние дълбаем безжалостно в мечтите на любимия със скрити лица.