11 jun 2013, 8:26

Лунатизъм... 

  Poesía » Del paisaje
564 0 4

 

Лунатизъм...

 

 

Луннокоса, лунноока

дето и да си- ела!...

Искам в лунната посока

с обич да те поведа...

 

Тръпката да изживеем

грабнала Жена и Мъж-

кротко, тихо щом се лее

от небето лунен дъжд.

 

Ще ни поведат вълните

с тайнствен от Луната зов,

с Вятърът и светлините

да се учим на Любов,

 

че Живота ни стовари

труден жребий  в Любовта-

да живеем в мемоари

и описваме страстта!..

 

Но по лунната безбрежност

във любовната игра,

моя разпиляна нежност

име ще ти избера,

 

то ще е необичайно-

име на една звезда,

на която нощем тайно

искам да те заведа...

 

А в човешката ни вечност

само моя ти да си

и макар че бързотечно

гаснат лунните коси

 

знай: когато от прибоя

морска пяна върху тях

се поръси, скъпа моя

пак ще бъда с твоят Грях...

 

А в очите светлината

ли угасне след страстта,

ще я грабнем от Луната

заедно със Лудостта...

 

...Луннокоса, лунноока

дето и да си  ела

зная вярната посока-

както пусната стрела...

 

Коста Качев

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??