Лунатизъм...
Лунатизъм...
Луннокоса, лунноока
дето и да си- ела!...
Искам в лунната посока
с обич да те поведа...
Тръпката да изживеем
грабнала Жена и Мъж-
кротко, тихо щом се лее
от небето лунен дъжд.
Ще ни поведат вълните
с тайнствен от Луната зов,
с Вятърът и светлините
да се учим на Любов,
че Живота ни стовари
труден жребий в Любовта-
да живеем в мемоари
и описваме страстта!..
Но по лунната безбрежност
във любовната игра,
моя разпиляна нежност
име ще ти избера,
то ще е необичайно-
име на една звезда,
на която нощем тайно
искам да те заведа...
А в човешката ни вечност
само моя ти да си
и макар че бързотечно
гаснат лунните коси
знай: когато от прибоя
морска пяна върху тях
се поръси, скъпа моя
пак ще бъда с твоят Грях...
А в очите светлината
ли угасне след страстта,
ще я грабнем от Луната
заедно със Лудостта...
...Луннокоса, лунноока
дето и да си ела
зная вярната посока-
както пусната стрела...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
