24 feb 2010, 16:24

Лунна клада 

  Poesía » De amor
674 0 5

             Лунна клада

 

Нощта се плисна като вино

в лоното на тишина и зной,

но пълнолуние ме мъчи

и нямам аз покой.

 

Пожар е в моите гърди,

защото ти не си до мен.

Над мъката ми се присмива

окото жълто на луната.

 

Гори ме мъка като жар,

аз трескаво бълнувам.

Защо сега те няма,

тъжа и те сънувам.

 

Сърцето сякаш в златни мрежи

от лунен блясък бясно бие.

Като грешник в лунна клада

изгарям от копнеж за теб!

© Василена Т Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??