Лунна клада
Лунна клада
Нощта се плисна като вино
в лоното на тишина и зной,
но пълнолуние ме мъчи
и нямам аз покой.
Пожар е в моите гърди,
защото ти не си до мен.
Над мъката ми се присмива
окото жълто на луната.
Гори ме мъка като жар,
аз трескаво бълнувам.
Защо сега те няма,
тъжа и те сънувам.
Сърцето сякаш в златни мрежи
от лунен блясък бясно бие.
Като грешник в лунна клада
изгарям от копнеж за теб!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василена Т Todos los derechos reservados
