Лунна клада
Нощта се плисна като вино
в лоното на тишина и зной,
но пълнолуние ме мъчи
и нямам аз покой.
Пожар е в моите гърди,
защото ти не си до мен.
Над мъката ми се присмива
окото жълто на луната.
Гори ме мъка като жар,
аз трескаво бълнувам.
Защо сега те няма,
тъжа и те сънувам.
Сърцето сякаш в златни мрежи
от лунен блясък бясно бие.
Като грешник в лунна клада
изгарям от копнеж за теб!
© Василена Т All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
