29 ene 2010, 10:32

Лунна магия 

  Poesía » Civil
621 0 0
Нощта боядисва небето във сиво
и след това се прекръства.
Молитвено-тайнствена тишина
в мрака наоколо пръсва.
Като парченца от огледало
разчупва се тъмнината.
Като неканен, странен пътник
плахо изгрява луната.
С меланхолично тънък профил,
протягайки рог, се оглежда.
Как така с бледото си присъствие
царствено-ярка изглежда? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Трифонова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??