ЛУННА НОЩ КРАЙ МОРЕТО

Слънцето уморено заспива

в пазвата ласкава на морето.

Със завивка алена се завива

и здрач морав забулва небето.

Укротени и плахи, вълните

в нощ като тази вълшебна,

с нежност целуват скалите,

с въздишка за обич съдбовна.

Ей там, от високо, високо,

пълнолика, сърдечна, Селена,

усмихва се щедро, широко

и спуща сребриста пътека.

По нея ни кани да минем,

да идем на пир полунощен

в царство на сънища леки.

Ала морето с рев мощен

се сърди и брани покои,

не пуща потока запален...

Сребристата лунна пътека

ни грее със лик нереален?

Чайки на бряг са заспали,

нощният бриз да ги гали.