14.10.2011 г., 21:53

Лунна нощ край морето

792 0 0

ЛУННА НОЩ КРАЙ МОРЕТО

 

Слънцето уморено заспива

в пазвата ласкава на морето.

Със завивка алена се завива

и здрач морав забулва небето.

 

Укротени и плахи, вълните

в нощ като тази вълшебна,

с нежност целуват скалите,

с въздишка за обич съдбовна.

 

Ей там, от високо, високо,

пълнолика, сърдечна, Селена,

усмихва се щедро, широко

и спуща сребриста пътека.

 

По нея ни кани да минем,

да идем на пир полунощен

в царство на сънища леки.

Ала морето с рев мощен

 

се сърди и брани покои,

не пуща потока запален...

Сребристата лунна пътека

ни грее със лик нереален?

 

Чайки на бряг са заспали,

нощният бриз да ги гали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...