5 jul 2012, 8:44

Лунна нощ в Хонолулу...

1.4K 0 1

         Лунна нощ в Хонолулу...

    (или: В нощта на чаровната Лудост)        

 

Шуми Безкрайност, залюляна

от топлия вечерен бриз

и с много светлина разляна

във плискащият се реприз...

 

Вълните лягат във прибоя

и всяка носи по една

почти опитомена, своя

и развълнувана луна...

 

По влажния крайбрежен пясък

остават светещи следи...

Във здрача се разнася плясък

от блъскащи в брега вълни...

 

А стряскащ крясък в тишината

от нощна птица проехти,

когато облак пред Луната

за малко се засуети...

 

И трепва като светла струна

докосната от Лудостта-

преливащата с пълнолуния

във унес сладостен нощта.

 

Но тая лунна серенада

и болка носи в радостта,

защото Любовта е млада

и ветровита във страстта...

 

А казват, че ей там, отгоре

Вселената била безкрай

и през небесния прозорец

сам Господ в тая нощ не трай

 

и много Обич към Земята

изпращал Той със Благослов,

та затова в Греха си свята

била Човешката любов...

 

Едни звезди големи падат

изгарят в светлото небе...

В среднощната си канонада

послание ни носят те,

 

ала не им достига пътя

и с тях изгаря важна вест-

останала си недостъпна

и все тъй непозната днес...

  

Разнежени от Светлината

(омесила Луна и здрач)

потъваме в нощта нататък...

...Китара нейде трепва с плач

 

и в сребърната катедрала

на тая нощ проплаква тя,

навярно с болка проумяла

капризите на Любовта...

 

А Вечността не си отива,

вдълбава в пясъка следи,

но Океанът ги залива

набързо с лунните води...

 

Във полуздрача сенки голи

обляни в лунна светлина

в прибоя лягат... Но защо ли

Луната вятърът отвя?..

 

И като Божества прекрасни

във потъмнелия прибой-

те ще се любят там безгласно,

а все ще ги залива той...

 

Внезапно станало излишно

и Времето, във ритъм нов,

е спряло и дълбоко диша:

като в умора след любов...

 

...И даже цялата Вселена,

с космичните си сетива

заслушана в нощта, простенва

обсебена от Лудостта...

 

...някога в  Хонолулу-

Уайкики бийч

д-р Коста Качев           

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...